Какво всъщност означава „4:1“ върху етикета

При растителните екстракти в хранителните добавки често се вижда означение като 4:1, 10:1 или 20:1. Изглежда като мярка за силата на продукта — всъщност говори за нещо съвсем друго.

Откъде идва това число

Съотношението на екстракция, означавано в специализираната литература със съкращението DER, описва отношението между количеството суровина и количеството получен екстракт. Означението 4:1 означава, че от четири тегловни части сушено растение е получена една част екстракт.

Това е информация за процеса, а не за съдържанието.

Преизчисление при конкретни количества

Ако етикетът посочва 200 mg екстракт от дафинов лист в съотношение 4:1, това съответства на около 800 mg сушен лист. При 120 mg екстракт от резене говорим за приблизително 480 mg суровина, а при 60 mg екстракт от лайка — за около 240 mg.

Какво премълчава съотношението

Не казва с какъв разтворител е проведена екстракцията. Водният, водно-алкохолният и маслният екстракт от едно и също растение съдържат различни групи съединения.

Не казва и коя част от растението е използвана — корен, лист, цвят или плод.

Защо два екстракта 4:1 могат да се различават

Растителната суровина не е еднородна. Съдържанието на активни вещества се променя според сорта, почвата, огряването, времето на бране и начина на сушене.

Два продукта с еднакво съотношение 4:1 могат да съдържат чувствително различни количества от проследяваните вещества.

Стандартизацията — данните, които позволяват сравнение

Стандартизацията е посочване на процентното съдържание на конкретно съединение в екстракта. Означение като „90 % инулин“ или „20 % олеуропеин“ казва колко маркерно вещество действително има в суровината.

Това е единствената информация върху етикета, която позволява два продукта да бъдат поставени един до друг.

По-високо съотношение означава ли по-добър продукт

Не автоматично. Екстракт 20:1 е по-концентриран от 4:1, но концентрирането само по себе си не е предимство — решаващо е какво е концентрирано.

Три варианта, които се срещат на пазара

Най-беден е самото име на растението без количество; тогава купувачът не знае нищо. По-често се среща посочване на маса и съотношение, например „екстракт 4:1 — 200 mg“. Най-информативно е маса плюс стандартизация.

Какво изисква законът върху опаковката

Разпоредбите за хранителните добавки изискват да се посочат наименованието на съставката и количеството ѝ в препоръчителната дневна доза. Начинът на изразяване на това количество при растителните екстракти обаче не е строго предписан, затова производителите използват различни конвенции.

Стандартизацията не е задължителна. Посочването ѝ е доброволно решение на производителя — и тъкмо затова често е знак, че е обърнал внимание на документацията на суровината.

На какво да гледате при сравнение

Първо — посочени ли са изобщо количества. Второ — има ли при екстрактите стандартизация и ако да, за кое съединение и в какъв процент. Трето — посочена ли е частта от растението. Четвърто — отнася ли се количеството за една капсула или за цялата дневна доза; това е най-честият източник на недоразумения.

Какво това число не решава

Съотношението на екстракция не е информация за ефикасност или безопасност. Не замества и здравна претенция — а за повечето растения, използвани в хранителни добавки, такава просто не съществува, защото заявленията им продължават да чакат научна оценка.

Четенето на етикета с разбиране обаче позволява да се различи честно описаният продукт от онзи, който се крие зад общи приказки.

Откъде знаем това

• Европейска фармакопея, обща монография Extracta (Екстракти) — определения за екстракти, съотношение суровина–екстракт и стандартизирани, количествено определени и други екстракти.
• Европейска агенция по лекарствата, Комитет по растителни лекарствени продукти (HMPC) — насоки за качеството на растителните лекарствени продукти и за деклариране на растителни вещества и препарати.
• Европейска агенция по лекарствата — пояснителна бележка за посочване на съотношението суровина–екстракт и екстракционния разтворител.
• Директива 2002/46/ЕО за сближаване на законодателствата относно хранителните добавки — чл. 6 (етикетиране) и чл. 8 (деклариране на количество).
• Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите.
• Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции, по-специално чл. 28, параграф 6.
• Регламент (ЕС) № 432/2012 — списък на разрешените здравни претенции.
• Европейски орган за безопасност на храните (EFSA) — компендиум на растителните вещества и насоки за оценка на безопасността на ботаникали.
• EFSA — насоки за научните данни, необходими за обосноваване на здравни претенции.
• Министерство на здравеопазването — уведомяване за хранителни добавки преди пускане на пазара.
• Българска агенция по безопасност на храните — официален контрол върху храните.
• Наредба за изискванията към състава, характеристиките и етикетирането на храните, предназначени за употреба като добавки към храната.
• Комисия за защита на потребителите — надзор върху търговските практики.
• Изпълнителна агенция по лекарствата — разграничение между хранителна добавка и лекарствен продукт.
• Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-386/23 — статут на растителните вещества по преходния режим на Регламент 1924/2006.
• Българска фармакопея — монографии на растителни суровини и изисквания към екстрактите.

← Обратно към страницата на продукта